5 съвета за създаване на ефективно обучение

Вътрешните обучения са често срещани във фирми, организации и институции. Те са насочени  към нововъведения, запознаване със спецификите в работата на нови служители, усвояване на определени умения и други. Често съдържанието на тези обучения е много концентрирано или сухо и не оставя желания резултат.

обучение

Съществуват обаче някои похвати, с които може значително да се подобри ефективността на всяко обучение, независимо от неговото съдържание. Като това се отнася в по-голяма степен за теоретичните обучения.

 „Полагах усилия да се концентрирам върху лектора, защото мисълта ми все бягаше на някъде.”

„Нищо не разбрах, понеже се опитвах да остана буден.”

 „Кафе паузите са най-хубавото нещо на обученията.”

ефективностТези спонтанно споделени мнения са лош показател. Ефективното обучение се познава по това, че участниците говорят по темата и след края му.

Едва ли някой би искал да си губи времето, целта е да се предадат и усвоят нови знания и умения, колкото се може по-пълно, трайно и резултатно. Три основни фактора влияят на този процес:

  • Съдържание – то е същността на обучението, това, което трябва да бъде научено. Него няма да го коментирам сега, защото е специфично, зависи от целите, специалистите, обучениекоито са го подготвили и нуждите, които удовлетворява. Само ще отбележа, че то трябва да е така систематизирано, че да даде необходимото, без да претовари обучаемите и да е разбираемо.
  • Начин на поднасяне – не е важно само какво казваш или показваш, но и как го правиш. Това може както да подсили неимоверно всяко съдържание, така и да го неутрализира напълно, независимо колко е стойностно или интересно. Именно тук има широко поле за изява.
  • Мотивация – няма как да научиш някого без той да иска, независимо какво казваш и как го казваш. Този фактор също няма да го коментирам сега, защото върху него се работи преди обучението. Има и още една особеност, а тя е, че трябва човек да е дозрял за новото, което ще му бъде дадено. Може готовността му да се изразява в наличието на някакви базисни знания, опит, разбирания, нагласи. А що се отнася до желанието да учиш, най-добра е вътрешната мотивираност.

Обучението е различно от инсталирането на софтуер

обучениеНе е достатъчно само да систематизирате едни знания и да ги изчетете на аудиторията. Дори и участниците сами да ги изчетат или пък препишат пак няма да стане. Независимо колко е добро съдържанието на едно обучение, то се поднася на хора, а те имат специфични начини на научаване, които нямат общо с внедряването на информация при машините – трябва разбиране, преживяване, опит.

Да, хората са различни и имат индивидуални особености, но имат също така много общи черти и канали за въздействие (именно защото са хора). За да работите успешно с тях трябва да ги познавате.

Следващите пет похвата повишават ефективността на обучението именно чрез такива общовалидни начини за въздействие.

Игра

Вмъкнете една или няколко игри в обучението. Така ще разчупите обстановката. Игрите са свързани с активен тип дейности, различни от обичайните, в тях често присъства физическа динамика. Това тонизира, подобрява и насочва вниманието, снема напрежението и предразполага към взаимодействие. Чрез проиграването човек преживява и това оставя много по-трайна следа у него. Играта има емоционално въздействие и при нея работят активно повече сетива.

Възрастните, колкото и да са сериозни хора, също играят. Често го правят без да го осъзнават. Играта не е нужно да е „детски тип”, който притеснява много от възрастните. Тя може да е свързана пряко със съдържанието и може сами да я измислите или адаптирате, не е нужно да търсите готова. Има различни типове игри, които се използват в обученията: ролеви, тонизиращи, за преход, настройващи, опознаващи, съревнователни, демонстративни, разтоварващи, „ледоразбивачи” и др.

Играта си остава най-ефективният начин за учене. Не случайно децата непрекъснато играят, именно защото в детството човек учи най-интензивно.

Казус

Казусите ангажират участниците да мислят, да откриват начини за работа. Те са свързани с практическата страна на обучението и дават представа кое как действа. Участниците могат да изпробват наученото в опит за решаване на казус. По този начин те използват новото знание и това им помага да го разберат по-добре. Казусът дава възможност да се съотнесе теорията към практиката. Той също допринася за подкрепяното преживяване на личен опит и представлява преход към използване на наученото в реалната работа.

Дискусиядискусия

Поставете за разискване най-съществените въпроси от обучението. Нека участниците изразяват лични мнения, да споделят опит, да спорят, да подлагат на критика и да защитават наученото. Това ще им помогне да го разберат по-добре и най-вече да го запомнят. Когато човек активно участва с лична позиция в дадено обсъждане, той автоматично приема темата, ако е бил дистанциран по някакъв начин, започва да  съпреживява дискутираното. Именно това е един от признаците за научаване – да допуснем вътре в себе си знанието, да стане част от нас и да работим с него. Освен това самото взаимодействие между хората държи фокуса на вниманието върху същността на разговора и оставя трайна емоционална следа, която играе ролята на котва – така помним по-добре.

Важно е дискусията да бъде управлявана. Подгответе внимателно темата, запалете искрата с отправена провокация, стимулирайте участието като разделите хората на групи или им дадете роли, задавайте въпроси, поставете граници и насочвайте дебата в продуктивна посока. Внимавайте! Това е взривоопасен процес, понякога напрежението може да ескалира. Не разчитайте участниците сами да се контролират, те често са увлечени ако възникне спор и може да има лоши последствия – конфликти, емоционални реакции, обиди и др. Водещият трябва да овладее ситуацията или да я спре навреме, защото може да провали цялото обучение, ако нещата тръгнат натам.

Онагледяване

Нека информацията достига до участниците през колкото се може повече сензорни канали и по различни начини. Използвайте визуализации чрез снимки, видео, символни изображения. Давайте примери, правете демонстрации, опити експерименти. Стимулирайте двигателната активност (дайте им нещо да правят), тактилната чувствителност, обонянието и вкуса дори. Например, привидно без причина, в ключов момент от обучението може да почерпите с бонбони. Този когнитивен дисонанс ще внесе леко недоумение и ще съсредоточи вниманието на хората, така ще запомнят чутото, видяното, случилото се.

Въздействието по много различни начини и сензорни канали поддържа висока активност на мозъка и насочва съзнанието. Какво по-добро за учене от интензивно работещ мозък, фокусиран върху едно нещо и изключен за разсейващите фактори? Остава само да „изсипете” нужната информация и начин за употребата й. В този момент хората са най-податливи.

Комуникация комуникация

Добре би било обучението да има характера на двустранен процес. Водете активна комуникация с участниците, премахнете авторитетната бариера за общуване между обучаващ и обучавани. Нека участниците имат достъп до Вас, разбира се, при определени правила, за да не нарушават процеса на взаимодействие и неговия ритъм.

Може да стимулирате двустранната комуникация като търсите мнения, разменяте обратна връзка, използвате хумор, отговаряте на въпроси. Взаимодействие при което едната страна е активна, а другата пасивна е неефективно. Удобно и лесно е лекторът да си „изрецитира” лекцията и да си тръгне, но това не дава добри резултати. Дори, когато управлявате автомобил, Вие следите показанията на уредите, за да сте наясно с резултата от вашето управление. Бъдете във връзка и с хората, чрез нея те приемат това, което предавате, а когато е двустранна, тя е по-отворена.

В общи линии обучението освен предаване на информация е и процес на въздействие, взаимодействие или най-просто казано – манипулация. Но такава, която е в полза на другите.